Здравейте, приятели!
Издателство: Locus
Страници: 384
Цена: 18лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Всички знаят кои са Дейзи Джоунс& The Six. Но никой не знае каква е причината групата да се разпадне, и то точно когато е на върха на славата си.
Досега.
Дейзи Джоунс израства в Ел Ей в края на шейсетте години на XX век. Промъква се в клубове по „Сънсет Стрип“, спи с рок звезди и мечтае да пее собствените си песни. Сексът и наркотиците са вълнуващи, но най-много от всичко тя обича рокендрола. Когато става на двайсет, продуцентите забелязват гласа й. А небрежната й красота подлудява хората.
Водената от Били Дън група The Six набира популярност по същото време. В навечерието на първото им турне Камила, приятелката на Били, разбира, че е бременна. Напрежението от предстоящото бащинство и надвисналата слава оказват своето влияние и Били започва да губи контрол над живота и действията си.
Пътищата на Дейзи и Били се пресичат, когато продуцент осъзнава, че ключът към огромния успех е да ги събере. Случилото се след това е легендарно.
Този незабравим роман проследява изключителната история на една от най-големите групи през седемдесетте. Със затварянето на последната страница ще ви се прииска да си пуснете песните им.
--- --- --- --- ---
Не мога да повярвам че Дейзи Джоунс и The Six не са реални личности и че тези прекрасни текстове, няма кой реално да ги изпълнява.
Обичам да слушам музика и когато се поинтересувах от тази книга чрез други ревюта и прочетох наистина много хубави неща за нея, реших че и аз ще я прочета и се надявах точно защото е свързана с музика да ми хареса. Е, хареса ми, мога да кажа че много дори. Единственото с което имах малък проблем, но в процеса на четене успях донякъде да се нагодя е начина по-който авторката я е написала.
Реално има няколко наименувани глави, свързани с даден период на групата и Джоунс, но като цяло имаме доста гледни точни и то през цялото време. Всички членове на групата, заедно с Дейзи и от време на време и други хора свързани с тях, постоянно се сменяха с разкази от тяхна гледна точка и на моменти малко се обърквах от начало докато свикна.
Иначе не мога да кажа абсолютно нищо лошо за книгата, напротив. Лично аз усетих книгата все едно реални хора са преживели всичко това и сега представят всичко това като изповед пред нас. Харесвам книги в които се засягат важни теми - например какви ли не видове наркотици, алкохол, изневери, аборт, слабостите и страховете на хората, личната им борба и желанието им за осъзнаване и получаването на втори шанс от близките хора.
Тук ще започна с Били Дън, вокалиста на The Six и честно казано най-важният човек в групата. Лично аз много му се възхищавам, определено мога да кажа че изживя голям, емоционален и много болезнен катарзис. Съпругата му Камила е невероятна жена и голяма опора за него през цялото време. В началото Били се старае всячески заедно с брат си Греъм да направят от The Six, най-добрата рокендрол банда, успявайки с големият контрол на Били - бандата се приготвя за турне... но наркотиците и момичетата за по-една нощ съпътстват Дън и макар да си дава сметка че това не е достойно към Камила, той го прави.
И все пак точно преди да тръгне за турнето, Били разбира че Камила е бременна и тогава ада за него започва - секс, наркотици и рокендрол, докато съпругата му не му дава ултиматум. Чрез вярата си в него през цялото това време, Камила му помогна страшно много да се промени и да не премине дори и дъното което бе стигнал.
Дейзи Джоунс - е друг персонаж на който също се възхищавам. Млада, красива, талантлива от самото начало всички предвиждат за нея голяма и бляскава кариера на певица. Но... всичко хубаво си има цена и лоша страна. Постоянно надрусана и в много от случаите нездраво мислеща, Дейзи се забърква в страшно големи каши със страшно неподходящи за нея хора. И все пак се запознава с Симон Джаксън (диско звезда), нейна приятелка и също така певица, тук мога да кажа че тя бе за нея човека-опора.
След като излиза първият и албум, става така че общ познат запознава Дейзи с рокендрол групата The Six и да ви кажа лудницата става още по-голяма. Започват работа по-общ албум и честно казано с адски много скандали и трудни моменти, той е факт.
Но в подробности няма да навлизам, ще оставя това на вас.
Главно за да върви работата по албума трудно е неразбирателството между Дейзи и Били. Както вече споменах, той е свикнал да държи всичко под контрол и макар да изслушва и другите членове на бандата, то крайното решение по-принцип е негово и разбира се музиката и текстовете също трябва да бъдат негови. Дейзи пък не е човек който може да търпи това, тя се е съгласила да направят този албум всички, иска и има желанието да даде и своят принос. Има текстове и аранжименти които иска да сподели с тях... дали ще се получи е въпросът?
След записването на общият им албум, те отново тръгват на турне и успеха им е повече от впечатляващ, но никой, никой си няма и най-малка представа какво им е коствало.
Това което също ми хареса е че освен главните герои Дейзи и Били, то историите и на другите членове от групата бяха засегнати. Можеше авторката да ги вмъкне с истории свързани само и единствено с групата, но не... Греъм Дън също има много интересна лична история свързана с друг член на групата, а именно Карън.
Всички участници в групата: Дейзи Джоунс
The Six - Били Дън (вокалист), Греъм Дън (соло китара) Уорън Роудс (барабанист),Пийт Ловинг (басист), Чък Уилямс ( ритъм китарист) и Карън Карън (клавирист).
Другото което ми хареса е това че авторката е пресъздала по-много впечатляващ за мен целият процес на създаване на един музикален албум. От започването на писане на текст, чува се някоя фраза и от там се появява цял текст, възпроизвеждането на случаен звук и в следващият момент мелодията е готова. И процеса на самото записване в студиото на песните и последствие тяхната обработка. Изключително, изключително интересно бе за мен.
Накрая на книгата са ни предоставени текстове на някои от най-големите хитове на Дейзи Джоунс & The Six и са прекрасни, много са добри, наистина не ми се вярва че не са реални песни.
Корицата на българското издание също много ми харесва, дори мога да кажа че ми харесва една идея повече от оригиналната и не на последно място тематичният книгоразделител.
"Започна "Имаш приятел". Със Симон пеехме много силно на фона на Керъл Кинг. Но аз се вслушвах в текста. Наистина го усещах. Тази песен винаги ме е карала да се чувствам благодарна за Симон.
Като знаеш, че имаш човек, който би направил всичко за теб, за когото ти би направил всичко, се чувстваш спокоен. За пръв път имах такъв човек в лицето на Симон. Като слушах тази песен в колата, очите ми се насълзиха леко. Обърнах се към Симон и отворих уста да кажа нещо, но тя само кимна и каза: "Аз също"."
"Седях в хола на къщата си, гледах през прозореца с тетрадката в скута ми, когато осъзнах, че ако не започна да се опитвам - и имам предвид да започна да изстисквам всяка капка от кръвта, потта и сълзите си в името на онова, което искам, - никога няма да стана нещо, никога няма да знача нещо за когото и да било."
"Докато с Дейзи пеехме, на мен ми бяха нужни няколко опита, за да загрея наистина, но тя беше супер от самото начало. Тя наистина... има природен талант. Ако се изправяш срещу някой като Дейзи, това е дразнещо. Но ако тя е в твоя отбор... леле. Това е движеща сила."
"Трябва да имаш поне един човек в живота си, който знаеш, че никога не би ти навредил. Може да не е съгласен с теб. Може понякога да ти разбива сърцето. Но трябва да имаш поне един човек, който винаги ще ти казва истината."
"Дейзи: С цялото си сърце бях преследвала този живот. Ужасно силно исках да изразя себе си и да бъда чута, с думите си да дам утеха на другите хора. Но това се превърна в ад, който бях създала за себе си, клетка, която бях построила и в която се бях заключила. Започнах да мразя това, че бях изляла сърцето и болката си в музиката си, защото това значеше, че не мога никога да избягам от тях. И се налагаше да продължавам да му ги пея нощ след нощ, а вече не можех да крия какво изпитвам и какво ми причинява близостта му."
"Не е моя работа да казвам какво се случи онзи ден. Ще кажа само, че когато приятелите ти имат нужда от теб в най-трудните си дни, се появяваш. И държиш ръката им през най-тежките части. Животът се свежда до това кой държи ръката ти и, мисля, чия ръка държиш ти."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар