"Дом" от Камелия Кучер

                                                            Здравейте, приятели!



                              Издателство:Хермес                     
                             Страници: 288
                             Цена: 15,95лв. 



--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ: 

Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. Той разказва една история, която започва, когато е бил на 13 години.
Марсилия, 1967 г.

Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота.

Една трогателна история, преплела много човешки съдби по пътя им към Дома!

--- --- --- --- ---

  Отлагах прочитането на "Дом", много дълго време и да си кажа и аз не знам защо, няма конкретна причина и ето че седнах и поправих тази грешка, защото книгата е страхотна. Първата книга която прочетох на Камелия Кучер бе "Нощ" и засега си остава предпочитаната от мен, просто я обикнах от самото и начало. А ревюто ми за нея може да намерите ето тук

Малко се колебая от къде да започна ревюто си, защото смятам че историята е тежка и все пак някак стопляща душата.
Запознаваме се с тринадесет годишният Франсоа и неговото трудно детство. Когато чуя думата ДОМ, веднага у мен изниква мисълта за топло, уютно място, където може да се чувстваш сигурен и защитен, но не така стоят нещата при Франсоа.

Франсоа, непрестанно се сблъсква с неприязънта на майка си, и вечно пияният си баща. Представете си какво е за едно тринадесет годишно дете, да не среща никаква подкрепа от родителите си. И все пак той не се отказва да мечтае за по-добър живот и идеята когато навърши осемнадесет да напусне родният си дом.
Само че преди това ще му се случат много неща, една съвсем наглед обикновена нощ след поредния скандал с майка си, главния ни герои, избягва навън, скрива се в едно дърво и започва да плаче и тогава среща Фатима и Саид.

Фатима е доста по-голяма от него, но тя ще бележи живота му завинаги. Франсоа ще познае какво е истинското приятелство и може би първото си истинско, но не споделено влюбване и няма да го забрави цял живот, тази среща с Фатима ще бъде водеща в живота му и никога няма да я забрави.
Саид е гаджето й, първоначално няма да допадне тази идея на Франсоа, но после Саид ще се окаже много ценна опора за момчето.

В същия момент, е много важно да имаш истински приятели които да те подкрепят колкото и чепати да са те, какъвто е Джейкъб Леви. Винаги насреща за Франсоа, Джейкъб нищо не му спестява но това е породено от любов. И когато, не успява да намери тези така важни неща като любов и подкрепа у родителите си, семейство Леви му дават всичко това че и още.

Според мен Франсоа, израства толкова стойностен като човек, точно заради подкрепата и родителската любов която получава от семейство Леви. Бащата на Джейкъб, заема книги на Франсоа, а майката винаги предлага вкусна храна. И макар у Франсоа, да бушуват много различни емоции като страх, яд, меланхолия и дори срам от начина му на живот, той не престава да се бори за по-добро бъдеще.
 Получава едно от първите си разочарования когато Фатима, един ден съвсем неочаквано просто решава да си замине и макар тя да се сбогува с него, той така й не може да и прости и да разбере дълго време защо си е отишла.

Невероятна история! 
История за трудното израстване, силната но несподелена любов и за истинската споделена такава. История за разочарования, копнежи, истинско приятелство, намирането на родителска подкрепа у чуждите хора, неспирен копнеж по-някой, за вярата за по-добро бъдеще и не на последно място за повторни срещи и прошка.


   "Здравей, Фатима. Колко пъти съм се молил на Бог за втора възможност да кажа тези две думи, след като ти си замина. Колко пъти съм превъртал онзи страшен ден, в който вместо здравей, трябваше да чуя: Тръгвам си, Франсоа. Чудя се, ти премисляла ли си го? Колко често си се сещала за мига, когато затвори вратата на апартамента, където остави сърцето си и никога повече не се върна?"


   "Нещо се прокрадва в очите ти. Същото, което често щеше да се прокрадва там и нямаше да ми дава да спя нощем. Тогава още не знаех, че това е страхът от безграничната ти любов; от това, че си намерила своята мечта, но тя ти се изплъзва, а ти не знаеш какво да направиш, та да я задържиш."

  
   "Виждала ли си някога безизразния поглед на майка ми, вкусвала ли си мириса на цигари, прах и застоял живот? Бутала ли си безжизненото тяло на баща си с вратата? Знаеш ли какво е да си безвъзвратно влюбен в единственото същество, за което си наясно, че никога няма да бъде твое? Знаеш ли какво е да започнеш живота си с разбити мечти..."

   
   "- Има такива хора, за които ти се ще още при първата среща да ти бяха казали:
не се запознавай с мен, ще боли. Такива, които цял живот болят. Болят в мислите ти и не знаеш дали болката е от любов или от друго, а само, че боли."


--- --- --- --- --- 



                                            Благодаря Ви, за отделеното време!!!