"Пламъкът на Аврора" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф #2

                                                        Здравейте, приятели!




                         
                                          Издателство: Егмонт
                                          Страници: 432
                                         Цена: 14,90лв. 



--- --- --- --- ---

  АНОТАЦИЯ:

   ГЕРОИТЕ НИ СЕ ЗАВЪРНАХА. ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.

Първо, лошите новини: древен злодей – нали се сещате, редовния разруши-целия-живот-в-галактиката тип – скоро ще бъде отприщен.

Добрите новини? Отряд 312 се заема да спаси положението.

Само че кадетите трябва да се погрижат за някои дребни нещица преди това…

Като например дузина гремпове, които биха искали да им сменят физиономиите.

Няколко агенти на ГРА с онези плашещи цветя вместо очи, които няма да се спрат пред нищо, докато не хванат Ари.

След това ще се сблъскат и с отдавна изчезналата сестра на Кал, която не е особено щастлива да види по-малкото си братче и даже води цяла армия силдрати със себе си.

С ПОЛОВИН ГАЛАКТИКА ПО ПЕТИТЕ СИ, ОТРЯД 312 НИКОГА НЕ СЕ Е ЧУВСТВАЛ ПО-ЖЕЛАН!

--- --- --- --- ---

  След като вече прочетох и втората книга, наистина с две ръце мога да кажа че съм изключително голям фен на тази трилогия и на дуото Кауфман - Кристоф. Ревю на първата книга може да намерите тук

Финала на "Изгревът на Аврора", остави много въпросителни в мен, но пък и останах много доволна. Отряд 312 ми стана изключително любим и най-вече някои от членовете му. И точно заради това ми се искаше да разбера по-нещо повече за всеки един от тях и като чи ли авторите ме чуха. В продължението намираме доста информация за миналото на членовете на Отряд 312 и най-вече за Кал. Това което научаваме за него си признавам че в първия момент доста ме изненада и бях леко шокирана, но след като го асимилирах, осъзнах че е доста добро като идея и като развитие на историята.

 Връщам се на главната героиня Аврора- и на нея никак не и е лесно, има сила, която не знае все още как да контролира или по-скоро си мисли че знае, но се оказва че далеч не е така. В стечение на историята, Аврора ще израсне доста и ще мине през голяма метаморфоза, докато разбере как действа силата която има и защо точно тя е била избрана да спаси вселената и всичко в нея. Докато разбере че тя е точният спусък. Разбира се любовната линия и тук не отсъства, но както споменах и в ревюто за първата книга, предложена ни е по-един ненатрапчив и банален начин. Личи си че между Кал и Аврора има истински чувства и ще преминат през много трудности, но дали ще останат заедно?!

Тук се появява и сестрата на Кал - Седи. Срещата помежду им далеч не е толкова гладка колкото трябва да бъде и солидната армия силдрати която командва и води със себе си го доказва.

Финиан е перла в короната. - голям образ, който се превърна в душата на компанията. Докато в първата книгата майтапите и смешните ситуации изобилстваха навсякъде, то тук не беше точно така. Главите отредени на Фин, бяха наистина много забавни и смешни, просто няма как да не ти влезе под кожата.

Зила - е доста странна и доста затворена в себе си, но след като имаме възможността да надникнем в миналото й и разберем какво й се е случило, разбираме защо всъщност е така и след това всъщност може да я погледнем с други очи.

Тайлър и Скарлет - капитана и сестра му, продължават с пълна сила да държат положението и да бъдат по-силни и сплотени от всякога. И тук се усеща силната връзка между брат и сестра. Скарлет е принудена за известно време да приеме ролята на Тай и да бъде капитан на Отряд 312, и доста страда за брат си, но както знаем нищо не е такова каквото изглежда и момента в които отново ще се съберат заедно не е далеч.

Много съм доволна от втората част за Аврора, защото обичам когато има такова осезаемо развитие и надграждане в една книга. Освен че нашите герои продължават да бъдат най-издирваните набедени престъпници от ГРА, силдратите и този така наречен РАХАМ, те израстват и като личности. Показват ни че могат да бъдат истински боици и докато в първата книга, бе заложено на повече майтапи, то тази бе с една идея по-сериозна.
Нямам търпение за следващата част, искам да разбера какво още го очаква и през какво остава да се изправи Отряд 312.

  "Толкова са различни - той е образ и подобие на реда, а тя е въплъщение на хаоса, - че в повечето случаи изобщо не приличат на брат и сестра. Но докато ги наблюдавам, разбирам колко силно се обичат близнаците Джоунс. Сплотява ги скръбта заради кончината на нашата Нула. Сплотява ги несигурното положение, в което сме се озовали. Кръвта ги свързва. Истинско семейство. Нищо не може да ги раздели, нищо не може да ги надвие.
Хваща ме срам, като си помисля за нашите отношения със сестра ми." 


   "- За Ари няма нищо - отбелязва тя. 
     - Аз вече получих своя подарък - отвръща простичко нашата гратисчийка.
     - Така ли? - смущава се Тайлър.
     - Да. Вие сте моят подарък. 
Плъзва поглед по Отряд 312 и прави физионимия. 
     - Свети еклер, това прозвуча ужасно сълзливо, нали?"

  "Само слабите търсят милост. 
И само най-слабите я дават. 
    Но вече разбирам колко глупаво е това. Виждам във Финиан кураж, на който мнозина от Воинската кабала биха завидели. Той не моли за нищо. Не иска услуги. Не търси съчувствие. Живее в постоянна болка, но не се отказва, не мрънка. И още е на крака, при положение че други биха се предали отдавна." 

   " - Сражавах се рамо до рамо с вас. Кървях за вас. Не съм имал друг дом, освен родния, който Звездния палач ми отне, докато не попаднах в този отряд. - Тупвам с юмрук по гърдите си. - Отряд 312. Знам, че изглеждам студен. Знам, че изглеждам непроницаем и че не съм добра компания. - Оглеждам ги един по един. - Но знам кои са приятелите ми, както и че се броят на пръсти. Бих дал живота си за тази шепа приятели."


--- --- --- --- --- 


                                    Благодаря Ви, за отделеното време!!!