Пропускане към основното съдържание

"Изгревът на Аврора"от Ейми Кауфман и Джей Кристоф





                                                       Здравейте, приятели!





                               Издателство:Егмонт
                               Страници: 400
                               Цена: 14,90лв. 





--- --- --- --- ---
 
  АНОТАЦИЯ: 

Годината е 2380 и дипломираните кадети на aкадемия „Аврора“ са разпределени със своите първи мисии. Звездният курсант Тайлър Джоунс е готов да подбере екипа на своите мечти, но глупавият му героизъм го оставя с утайката, която никой в Академията не иска...

Самоуверен ДИПЛОМАТ, майстор в саркастичните забележки.
УЧЕН социопат със склонност да стреля по съквартирантите си.
Хитроумен МЕХАНИК в екзокостюм.
Извънземен ВОИН с проблеми с гнева.
Мъжкарана ПИЛОТ, която изобщо не си пада по Тай, в случай че се чудите.

Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.

МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!

--- --- --- --- ---

 Напълно съм на ясно със славата на това именито дуо в България, но за мен тази книга е първата която чета от тях. Най-вероятно след време бих се обърнала към трилогията на Джей Кристоф - Нивганощ, но не съм убедена за Илумине. (Нищо лично, сега ще обясня защо) Като цяло темите за космос, планети, галактики и такива подобни не са нито силата ми, нито са ми толкова много интересни че да се обръщам към тях. Като книги, това което съм чела се брой на пръстите на едната ми ръка. А за филм е тук е още по-малко, изключително много обичам Междузвездни войни, но до там.
Когато видях "Изгревът на Аврора" и прочетох анотацията за първи път, не бях заинтригувана, но нещо ме побутна отново към нея и след още няколко прочитания на информацията за книгата, реших с едно на ум да и дам шанс.
От различни ревюта които бях чела,  впечатление ми направи за хумора в тях и това още повече ми помогна да опитам с "Изгревът на Аврора". След като я прочетох, разбрах че май е свързана със Илумине, но не мога да кажа че ми липсваше някаква информация докато я четях.

Макар да бе на тематика която не е моята и да бе 400 страници, всъщност се оказа че изключително много ми хареса историята за Аврора и новосформираният отряд 312.
Стилът на писане и на двамата автори много ми хареса, много завладяваща история, изключително добре изградени герои, кой от кой по-различни. Главите бяха кратки, имаше си и доста диалог, закачки и този хумор за който говорих по-горе и буквално прочетох книгата за четири дни.

След като Тайлър пропуска подбора в който трябва да избере новият си отряд, той няма никакъв избор освен да започне да работи с тези които никой не е избрал. Скарлет, Кат, Зила, Фин и Кал се водят като утайката на Акаденията, нооо... искам да ви кажа че далеч това не е истина. Всички те са коренно различни, не само като способностите които имат, но и като характери и все пак, макар и доста трудно, взети заедно като отряд те са изключително силни и всеки един от тях допълва другите.

В стечение на историята като мой любимци се отличиха Тайлър, ( за мен той е номер 1, като тук не включвам само това как изглежда, а способностите му като един от най-добрите курсанти и капитани.) сестра му Скарлет и Фин.

След като Тайлър се поддава на своя героизъм и спасява Аврора Дзие-Лин О'Мали - момиче което е била във междуизмерното пространство цели два века. Момиче което е извън времето, едно абсолютно необикновено момиче, криещо в себе си толкова много тайни и неочаквани способности.
След като се връща в Академията и се среща с бъдещия си чудат екип, Тайлър вече знае че няма да му е никак лесно да направи от тях истински Отряд и все пак много ми хареса как през цялото време не се отказа от тях.

След като приемат първата си задачата като отряд, на пръв поглед незначителна за Академията, всъщност се оказва много, много по-важна и значителна за всичко което предстой да се случи. След като се качват на кораба на Кат - "Лък" за да доставят консумативи, никой не е доволен. Но когато командира, обучаващ Тайлър се включва за да им пожелае късмет и с молба да внимават и да опазят това което транспортират, всички се чувстват странно, защото по-принцип това не е нещо което се случва на който и да е отряд.
 Мисля да спра да тук, защото не искам да ви разказвам нещо повече от сюжета, целта ми е само да загатна и запаля и вашето любопитство към книгата... е надявам се все пак да съм успяла.

Но ако сте любители на такива неща, или пък като мен не сте чак толкова, но искате нещо по-различно... то това е книгата. Ако искате да преживеете едно приключение което този път се простира в галактиката и искате голяма доза хумор, то всичко това че и още има точно в "Изгревът на Аврора". Наистина света на Аврора е изпъстрен с много неща - било Отряд 312, както споменах, страшно различни и странни, но пък и в самите си странности, те биват и доста забавни и изпадат в смешни ситуации. Също така и най-различни на вид чудовища с отличаваща се външност и т.н. И отново искам да обърна и внимание на любовната тема - тук отново както и при още една- две книги, които скоро прочетох не бих казала че е на дневен ред, не заема повече от колкото е нужно и няма излишни драми. Лично за мен бе задоволителна и точно сложена в правилните моменти.
И последно да спомена - дали всички "чудатковци", (ще си позволя да ги нарека така, но го казвам в положителен смисъл) ще успеят да преминат през това приключение заедно, коя е Аврора и колко точно е опасна, ще успеят ли ВСИЧКИ, отново да се върнат в Академията като Отряд 312, ще разберете само ако дадете шанс на книгата. Аз се престраших, макар и да тръгнах с едно на ум, което оставих още с прочитането на първите страници и останах изключително доволна, нямам търпение за следващата книга и новата ми среща със Таилър и неговият Отряд 312.


   "Познай пътя.
     Посочи пътя.
     Поеми по пътя.
     Така постъпват всички добри водачи според нашия татко, великия Джерико Джоунс. И тези думи са се превърнали в кредо на нашия Тайлър. Заради тях той цял живот се грижи за мен и за всички останали. Заради тях кандидатства в Академията, заради тях реши да се включи в легиона. Обикновено, щом го чуя да ги изрича, ми иде да го сритам в набожния задник, но от време на време тези думи ми напомнят колко много обичам малкия смотаняк."

   
    "Общият ни проблем като отряд. Всичките си разбираме от работата. Всеки поотделно става, поне на хартия. Половината от нас обаче са тук по принуда, а другата половина няма къде другаде да бъдат. Само пълен глупак би ни сложил в един отряд. 
Просто... не си пасваме и толкова." 


    "Ние, аутсайдерите, трябва да си помагаме. 
Лежа в тъмното. Наблюдавам как Скарлет се грижи за всички нас. Посяга да придърпа одеялото на Кат под брадичката й, после завива брат си с друго. В нея има нещо, нещо отвъд сексапила и шегичките. Нещо почти майчинско. Златко се грижи за нас, защото сме неговият отряд. Негова отговорност.
Скарлет се грижи за нас, защото й пука." 


     "Алфата само се хили до уши. Макар още да съм потресен, изпитвам и известно уважение към него. Вярно - неохотно, но все пак уважение. Тайлър Джоунс мисли бързо и точка. Не се паникьосва, не се колебае. Дори когато всичко е заложено на карта, той не губи самообладание и прави необходимото. Роден водач."

     "Плъзвам пръсти по татуираните завъртулки на дясната си ръка. Правя го, когато съм нервна. Когато се ядосам. Когато имам нужда да се успокоя. Татусите ми са дело на десетина различни майстори, истинска дъга от цветове и стилове, но всички споделят една обща черта. Онова, което обичам, откакто се помня. 
Криле.
Дракони. Птици. Пеперуди и мушици. На гърба и лопатките ми е татуиран ястреб, точно като на мама. Тя беше пилот в ТОФ, преди да се разболее." 

      "Плъзвам поглед по мостика и своя отряд. Отряд 312. Банда загубеняци, социопати и бунтари, които никой в Академията не искаше за свои колеги. Изведнъж си давам сметка за мащаба на представлението, което току-що сме изнесли. 
Мисля си за факта, че съм ги помолил да влязат в пастта на звяра не защото е логично или правилно, а защото ми вярват. Че всички те, от първия до последния, го направиха, без да им мигне окото. И че не просто влязоха, а направо влетяха вътре.
Влетяха в пастта на звяра." 

      "Тя прекосява мостика, поставя ръце на раменете му и обръща креслото му, така че Тай да е с лице към нея. Двамата не са еднояйчни близнаци, но от толкова близо приликата им е удивителна. Вижда се с просто око, както и несломимата връзка помежду им. Връзка, по-силна от кръвта."

       "- Какво означава думата, с която ме наричаш? - питам аз.
         - Бе'шмай ли? Ами... не може да се преведе правилно на терански. 
         - Тогава пробвай с неправилен превод.
        Отговаря ми тихо:
         - Любима."


--- --- --- --- --- 


                                       Благодаря Ви, за отделеното време!!!

Коментари

Популярни публикации от този блог

"Дъщерята на Лунната богиня" от Су Лин Тан

                                                         Здравейте,         Издателство: Artline Studios   Страници: 529   Цена: 27лв.  Искам да ви кажа, че каквото и да напиша за тази книга ще бъде малко, тя за мен е една от онези книги, които всичко ми хареса и не мога да се оплача от нищо. По-скоро искам повече и повече от този свят. Аз съм и лесен и труден читател. Лесен защото много теми са ми интересни и това, че тази история се развива в Китай и включва древна митология, беше основната причина да искам да я прочета. А колкото до труден читател - тук имам предвид мои си, индивидуални неща като например, че не обичам дълги безмислени обяснения на едно нещо в около 15 страници, прекалено дълги глави и някой път пък имам проблем с някой герой и т.н.  Историята на Син-ин е много пъстра, много трудна, но с времето се превръща в много силна героиня, точно каквито обичам. Израстнала на Луната с майка си Чан-ъ, която е Богиня, но в изгнание и Пин-ар вярната им прислужница, младото момиче

"Приключенията на Лиско в гората" от Борис Априлов

                                               Здравейте, приятели!                                  Издателство: Ракета                                  Страници: 152                                   Цена: 26,90лв. --- --- --- --- ---   АНОТАЦИЯ:      Лиско знае от майка си, че каквото и да му се случва, никога не бива да се отчайва. Ето защо, когато орелът Каменар го отвлича, симпатичният ни герой е мъничко уплашен, но и безкрайно удивен от новите хоризонти, които му се разкриват. Междувременно задружните животни от Тихата гора провеждат свое разследване с безброй неочаквани обрати, за да разплетат мистерията с изчезването на любопитното лисиче. С поредицата за приключенията на Лиско, Борис Априлов създава литературно съзвездие, достойно за компания на класики като „Мечо Пух“ и „Пипи Дългото чорапче“. Историите за лисичето, любими и на деца, и на възрастни, отново оживяват с твърди корици и цветни илюстрации, а „Приключенията на Лиско в гората“ е пъ

"Писателката: (15 дни с Фани Попова-Мутафова) от Владо Трифонов

                                                   Здравейте,             Издателство: Лемур   Страници: 192   Цена: 18,90лв. Признавам си, че не съм много, много запозната с живота на Фани Попова- Мутафова, но тази книга, това интервю от Владо Трифонов е едно много добро начало. Той ще ни представи един човек, който най-вече се е борил за романите си, те да видят бял свят и да бъдат четени. За 15 дни в които се среща с Фани Попова- Мутафова, честно казано мога да кажа, че главните теми са романите й, борбата да ги запази и най-вече дали е била нацистки настроена.  Аз бих казала, че НЕ - не е била нацистка. Но, тъй като е живяла и творила по времето на Втората Световна война, тя по-скоро е била успешно облъчена в така наречените "идеали" на един шизофреник. Била е убедена, че това което е представил като едно красиво, велико и светло бъдеще за просперитет е било правилно и това я води към затвора. За съжаление милиони хора са били излъгани и подведени от болната а