"Червеният тефтер" от София Лундберг

                                                   Здравейте, приятели!





                    
                               Издателство: Хермес
                               Страници: 312
                               Цена: 17,95лв.





--- --- --- --- ---

 АНОТАЦИЯ: 

 Малката Дорис получава от баща си тефтер с червени кожени корици. В него тя записва всички хора, които са променили живота й. От слугуването в богаташка къща, през модния подиум в Париж, ужаса на Втората световна война, самотата в Ню Йорк, любовта й с Адам. Днес тя е на 96 години и живее сама в Стокхолм. Повечето имена в тефтера са зачеркнати: напуснали са живота й. Най-голяма радост й носят обажданията на племенницата й Джени. Един ден Дорис започва да записва историите от пъстрото си минало. Така ще успее да сподели с Джени най-съкровеното си – спомените.


--- --- --- ---

 Определено имах нужда да прочета една такава книга - изключително силна и трогателна история, която не мисля че би оставила читателя равнодушен. Мисля че всеки би се припознал в нея или би намерил нещо общо за някой от семейството или пък познат.
Удивлявам се на начина по-който София Лундберг е пресъздала чрез думи, толкова силна емоция и въвлича читателя, до такава степен че накрая осъзнаваш че си просто у дома на дивана.

Историята на Дорис ме накара да се замисля за доста неща, едното е за баба и дядо. Когато малката Дорис получава от баща си един червен тефтер, то тя го превръща в нещо съвсем необикновено. В него записва всички хора които среща през живота си, какво се е случило и след всяко име - починал.
Бих казала че живота й е доста пъстър, отвежда я на доста различни места, още като младо момиче, но... има едно нещо което я съпътства през целият й живот - а именно липсата й на късмет.

 Губи баща си когато е много малка и майка й е принудена да я спре от училище и да я прати в чужда къща където да си печели сама парите. Бих казала че тази случка се оказва преломният камък за нея и това как се стича живота й занапред.
Дорис се сблъсква с толкова много неща че не знам кое да спомена и кое да запазя в тайна. Но... след като пораства, тя заминава за Париж, там тя става модел, взима сестра си, среща любовта на живота си, преминава през ужаса на Втората Световна Война, преминава през още загуби. Заминава за Ню Йорк, където се чувства изключително сама, още загуби и сега вече е 96 годишна жена, която живее сама в Стокхолм.
Голямата й слабост е племенницата й Джени - Дорис започва да записва спомените от миналото си, защото усеща че краят й за съжаление наближава. А повярвайте ми, като ви казвам че животът й я е сблъскал както с добри случки, места и хора, така й с доста болка и неправда.

Тук идва и ролята на баба и дядо. Когато Дорис започна да описва живота си, се замислих за тези моменти в които най-вече дядо, искаше да ми показва старите си снимки. Всеки път когато отивах у тях и той все караше баба ми, да вади снимките за да ги гледаме заедно. Взимаше дадена снимка и започваше да разказва, с кого е на снимката, къде е снимана и т.н. Това за което тогава не си давах сметка е, какво е означавало за дядо ми и съответно е искал да сподели и да предаде и на мен. Спомените на Дорис, ме накараха да се замисля, колко различен и необикновен посвоему е бил живота на баба и дядо, какво ги е вълнувало или просто какво е било ежедневието им. Не бих казала че вече е късно... но вместо да го правя и с двамата и да слушам най-различни истории от тях, сега мога да го правя само с баба.
Нека да отделяме повече време за любимите си хора и да ги ценим! 

Извинявам се за личното отклонение, но само по-този начин мога да изразя какво значи тази книга за мен и какво да очаквате от нея.
Какво още разкрива в записките си Дорис, защо сега живее сама в Стокхолм, а Джени е в Америка? Какво се случва със сестра й, среща ли се отново с Алън - отговорите на тези въпроси и на още един куп подобни ще си отговорите, само ако дадете шанс на книгата!


    "Толкова много имена минават през живота на човек. Замисляла ли си се за това, Йени Джени?
      Всички тези имена, които се появяват, а после изчезват. Които разбиват сърцето ни и ни карат да плачем. Които ни стават любовници или врагове. Понякога разлиствам тефтера си. Той се превърна в нещо като карта на живота ми. Искам да ти разкажа малко за него. Ти си единствената, която ще ме помни. Така ще помниш и живота ми. Приеми го като завещание. Подарявам ти спомените си. Не притежавам нищо по-ценно от тях."


     "Разделите са най-ужасното нещо на света, Джени. До ден днешен мразя да се сбогувам с хората. Раздялата с любим човек винаги оставя дълбока рана в душата ни." 


 --- --- --- --- --- 



                                           Благодаря Ви, за отделеното време!!!