Здравейте, приятели!
Издателство: Егмонт
Цена: 19,90лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Потопете се във фантастичната земя на Ориша 11 години по-късно, след като магията е изчезнала..
Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни.
Те се опитаха да ни погребат.
Дойде моментът да се надигнем.
Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ? – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.
Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.
---- --- --- --- ---
"Деца от кръв и кости" ни пренася в измислената страна Ориша и в Африканската атмосфера и обичаи, идеята която авторката е измислила много ми допада, определено за мен беше доста интересно, тъй като за първи път имах възможността да се докосна до тази култура.
Разбира се с всички тези неща има магия,различни видове животни, битки и т.н.
Признавам си че самото четене мина на етапи при мен, в началото ми тръгна леко мудно и след 100-ната страница се засилих и ми стана доста интересно, след това отново имаше част от книгата която минах доста трудно, докато не стигнах до последните 103 страници. Финала много ми хареса, имаше динамика, действие, развръзка и честно казано неща които аз не очаквах.
Искам да обърна вниманието ви към четиримата ни главни герои:
✩ Зели Адебола - цялата история се върти около нея разбира се и тя е ключов персонаж в всички важни моменти. Харесах Зели още от самото начало, първо беше твърде твърдоглава, после несигурна, после след редица случки стана по-силна от всякога и все пак борбена до край.
✩ Тзеин Адебола - е брат на Зели, много ми допадна връзката която беше изградила авторката между брат и сестра. Вярно е имаше моменти в които се караха и то доста, но това беше породено от загрижеността на Тзеин към сестра му и все пак той и беше голяма упора.
✩ Амари - Дъщеря на краля на Ориша. Скоро не ми се беше случвало, някой да ме дразни толкова колкото тя в началото. Мислех си, добре, освен това което направи в началото когато избяга от двореца, (което признавам си е много важно за развитието на историята) това момиче може ли и изобщо ще направи ли нещо друго в тази книга?! Постоянно мрънкаше, това не мога, онова не мога, забравила съм да се бия и така нататък. И по средата на книгата, като че ли изведнъж се събуди от дълбок сън, стана по-дейна, здравомислеща и започна да помага на Зели и Тзеин. Също така и мнението ми се промени след една определена случка.
✩ Инан - Син на краля на Ориша. Също така е и генерал на част от армията на баща си. Още от самото начало се вижда че е различен от краля. В много моменти му се налага да върви срещу себе си, само заради баща си, които му втълпява че магията е лоша и всички магове е трябвало да бъдат избити и следователно да се подтиска всичко магично. Освен в сестра му Амари, той е другият персонаж в който се вижда по-осезаема промяна и лутане от едната крайност в другата.
Разбира се има и още няколко по-важни персонажи, но за тях няма да ви говоря, а ще оставя да ги откриете сами.
Тук, идва и момента в който ще си кажа и кое беше нещото което не ми хареса и до някъде ме вбесява.
Става въпрос за частта в която проследяваме взаимоотношенията между Зели и Инан, за мен не е нормално двама човека които в началото толкова много се мразеха и се гониха в случая из цяла Ориша за да се избият, изведнъж да се влюбят че чак да не могат един без друг и освен това все пак тази книга не е някакъв захаросан любовен роман и мисля че тук авторката малко се е престарала. Това което компенсира малко поне е че към края се държат по-нормално от към любовни трепети.
Пълна противоположност пък са любовните взаимоотношения между Тзеин и Амари, всичко протече както си трябва. Когато се запознаха нямаше нищо, след време станаха приятели и още малко по-нататък започна да се усеща как и двамата имам симпатии един към друг. Лично те като двойка и как всичко се разви при тях ми хареса много повече.
Както казах историята ми хареса, потопих се в нова култура и си намерих още една нова любимка в лицето на леопанерата Найла. Стилът на писане на авторката ми допадна, макар и на моменти да ми липсваше действието, добре изградени персонажи и отново да спомена че финала много ми хареса и с нетърпение чакам продължението.
И последно е самото издание което издателство Егмонт ни предлагат. Корицата е оригиналната, много е красива определено, плюс това вътре има карта (даите ми карта и не ме търсете 😜 ) имаме и нещо като хронология на 10-те магически клана.
" Твоите хора, твоите стражи - те са просто убийци, изнасилвачи и крадци. Единствената
разлика между тях и престъпниците са униформите, които носят."
" Каквото и да казваше светът, магията ми беше красива. Дори и без сила, боговете ме
бяха благословили с дар."
" Ако нямаме магия, те никога няма да се отнасят към нас с уважение. Думите на тате се
връщат в главата ми. Трябва да знаят, че можем да отвърнем на удара им. Ако подпалят
домовете ни, ние също ще подпалим техните."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар