Здравейте, приятели!!!
Издателство: Хермес
Страници: 272
Цена: 14,95лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Заможните фабриканти Саваре са в центъра на парижкото светско общество. Щедри меценати на изкуството и близки приятели с Едуар Мане, те се ползват с авторитет в артистичните среди. Но зад бляскавата фасада Огюст и Колет Саваре още носят неизлечими белези от семейни трагедии и опасни тайни. Погълнати от собствените си страсти, те почти не обръщат внимание на дъщеря си – Еме. Сдържаното и самовглъбено момиче израства в компанията на Анри, когото баща й осиновява, за да подсигури наследник на фамилията.
Вече пълнолетна, Еме се е отдала на голямата си мечта да достигне майсторството на френските импресионисти. Освен изкуството, тя има още една голяма страст – Анри. Когато момчето изчезва без логично обяснение, Еме е готова на всичко да го намери. Тя дълго и напразно очаква знак от любимия си, докато изненадващо попада на следа. На изложба в парижка галерия тя вижда картина на млада жена. Когато осъзнава, че девойката на платното е тя, а художникът – Анри, Еме вече знае къде да го намери.
--- --- --- --- ---
Тази книга е едно малко съкровище за жанра си и всеки който обича да чете такъв тип книги. Води се любовен роман, но повярвайте ми, много повече от това е. Да, любовта е водеща през цялото време, но самата история която авторката ни поднася е много по-дълбока, завързана и на моменти доста изненадваща.
Както става ясно и от анотацията, ще проследим заплетената и забулена в тайни история на семейство Саваре. Огюст и Колет Саваре имам дъщеря и осиновен син, двамата израствайки заедно стават доста близки и с годините неизбежното се случва - влюбват се. Но, един ден Анри изчезва и цялото семейство заедно с Еме е съкрушено и точно в този момент всичко, абсолютно всичко се разпада. Първоначално леко шокирани, но с времето разбиращи че Анри няма да се върне семейство Саваре, навлизат в едно далеч казано нормално ежедневие, но все пак поносимо за тях... но всичко се оказва само привидно. С времето караниците между Огюст и Колет стават все по-чести и по-люти, дъщеря им Еме се затваря в себе си и решава да прави това което знае най-добре - а именно да рисува и да се надява че Анри може да види картините й. Тя се запознава с Едуар Мане, посредством родителите си и приемите на Колет - първо искащ само да му позира за картина, Мане в последствие става учител по рисуване на Еме и тук отново проблемите започват и дори се задълбочават все повече и повече.
Ще спра до тук и ще оставя развръзката да разберете сами:
Странно е как едно семейство може да бъде до толкова зависимо от един човек за да бъдат сплотени, но именно при семейство Саваре, случаят е точно такъв, без да са осъзнавали докато Анри не ги напуска. Но истинския и единствен въпрос е защо Анри все пак си отива от тях?
Историята ще ни покаже много различни гледни точки, как грешките и амбициите на един човек може да повлияят върху другите. Как това че някой решава да задоволи желанието си като се възползва от неопитността и незнанието на другия, постига целите си. Или пък предразсъдъците на времето в което живее сем. Саваре, може да заклейми или да забрани една истинска и силна любов. Ще попаднем още и на предателство, тайни, лъжи и шокиращи разкрития.
Както ви казах, историята е много, много повече от любовна, има много нюанси от всичко което може да се случи на човек и последствията от грешно взети решения, но и на прошката и вторият шанс. Стилът на писане на авторката е много увличащ, който те кара да искаш да чешеш страница след страница и за да се затвърди това мое мнение, прочетох книгата за 2 дни.
Корицата е много красива и си пасва на 100% с историята, една от любимите ми корици за тази година, а тя е дело на Георги Атанасов Станков. Превод - Дафина Янкова Янева - Китанова.
Благодаря на Дари от книжарница Хермес, отново уцели точно в целта с препоръката си за книгата. 😉
"Жана скоро щеше да забрави миризмата на кожата на Еме и усещането за тялото й. Тя ще си създаде нови връзки. А Еме никога нямаше да може да замени топлината на малкото телце, сгушено до нея. Казваше си, че с течение на времето щеше да се научи да понася мъката, но този вид болка беше нова за нея и тя все още не разбираше изцяло тежестта й."
"От мига, в който се беше запознал с Еме като объркано момче, тя винаги е била до него, чувствителна и непреклонна в приятелството си. Оставяше го на мълчанието му, на тайните му, но го караше да се стравя с живота. Той беше пораснал заради нея, защото тя му беше показала как. А не беше й дал нищо в замяна. Напротив, беше я предал...
Анри изтри с груба кърпа очите, лицето и ръцете си. Не беше почтен. Един истински мъж би приел смело случилото се в онази нощ с Колет. Но не й той, не, той беше избягал. А после, след като я беше изоставил, без да каже и дума, Еме все пак дойде при него - предана в приятелството си, любеща. И какво направи той? Избра Леони, защото беше лесно. Това беше най-егоистичното нещо, което можеше да направи."
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар