Здравейте, приятели!
Издателство: Емас
Страници: 384
Цена: 18лв.
--- --- --- --- ---
АНОТАЦИЯ:
Кейт Харкър и Огъст Флин са наследниците на един разделен и воюващ мегаполис, където насилието е родило истински чудовища. Кейт иска единствено да бъде подобие на баща си - безмилостно да пуска изчадията да безчинстват, а човеците да плащат скъпо за защитата си. Огъст най-силно желае да бъде човек, благ като баща си, да предпазва невинните. Но той е чудовище. И то способно да изтръгне нечия душа само с една изсвирена мелодия.
Без да се замисли, Огъст грабва възможността да наглежда Кейт, след като я изритват от шестия пореден интернат и я отпращат вкъщи. Не след дълго обаче младата жена разкрива неговата чудовищна тайна и при един провален опит за покушение двамата са принудени да бягат за живота си. Над тях и над дома им е надвиснала смъртна заплаха и те трябва да изберат дали да бъдат герои, или злодеи, приятели или врагове.
Световнопризнатата фентъзи писателка Виктория Шуаб и неизчерпаемото ? въображение ни пренасят в мрачен, кипящ от вътрешни борби град, достоен за сравнение с Готъм и четирите алтернативи на Лондон от бестселъровата поредица „Цветовете на магията“. А нейните герои Кейт и Огъст трябва да се преборят с чудовища, готови да ги разрушат от всички посоки... и с чудовищата вътре в себе си.
--- --- --- --- ---
Толкова много се зарадвах на новината че издателство Емас, ще издадат още книги на Виктория Шуаб. Безапелационно ме спечели със трилогията си "Четирите цвята на магията" и вътрешно се надявах да има още издадени книги на българският пазар от Шуаб.
Дуологията й "Чудовищата от Искреност" е доста, доста по-мрачна от книгите за Делайла и Кел, но пък тук си намерих нови любимци в лицето на Огъст и Кейт.
Един град, разделен на две и всеки който властва в собствената си част мисли че е по-добър от другият, но дали наистина е така. Две семейства и две различни деца. Сънаи, Корсаи и Малчаи - какви са и какво искат, кои от тях са по-добри от другите? Знаете на тези и други подробности и въпроси само като прочетете книгата.
За първи път на Огъст му е позволено да излезе извън зоната си на сигурност и безопасност и тръгва на училище. Но младото момче, подценявано от всички, крие голяма тайна. Той е доста, доста по-различен от всички, а така му се иска да бъде просто обикновен човек. Да живее обикновен живот и да няма тази дарба, ако мога така да я нарека. Макар и да е гениален музикант, то в музиката му се крие ключа към това което е същността му. И колкото и да се опитва да бяга и владее това, то не всеки път му се получава. Той си мисли че винаги е за
лошо, но в хода на историята ще се убедим че има и моменти в които дарбата му е за добро.
Лио е големият им брат и помага доста на баща си в управлението на тяхната част от града. Много добре обучен и талантлив войн, бих описала Лио, нооо... когато искаш повече от това което ти се полага винаги в даден момент започваш да мислиш глупости, е той не е изключение. Но, всичко по-реда си!
А и имаме и една много готина котка, която се превръща в домашен любимец на Огъст. Алегро е едно много готино коте.
Кейт се завръща у дома, след като е изгонена от поредния интернат. Тя винаги е искала само едно, да бъде страшна и безмилостна като баща си. Според нея човеците трябва да си платят и то скъпо за всичко и тя няма нищо против да насъска чудовищата срещу тях.
А докато се чуди как да се срещне за по-дълго с баща си, който явно хич не е заинтересован от нея или поне не го показва. След като се прибира у дома, тя тръгва на училище и честно казано не й е много лесно, но е свикнала вече. Един ден съвсем случайно, Кейт се запознава с едно момче. Малко или много тя бива изненадващо привлечена от него и осъзнава че и е приятно с Огъст. Когато е с него се чувства спокойна и разбрана, докато не се усъмнява че и той като нея крие някаква тайна. Може би, опасна тайна... но за кого?
Признавам си че с Кейт имах малък проблем в началото, леко ме дразнеше и й се ядосвах. Но, все пак, тук тя е една от лошите или по-скоро само до някъде, защото когато навлизаме все по навътре в историята и започва развръзката, нещата стават съвсем други. Сега мога да кажа че един от любимите ми женски персонажи.
След като Кейт разбира каква е тайната на Огъст, тя решава да го отвлече, не бих казала че и се получи много добре, но пък точно тогава нещата доста се объркаха. Някой се опитва да развали примирието в града между Харкър и Флин. И бих казала че от тази дадена случка, започва още по-голямото приключение.
Ще се върна за малко отново на Лио - големият брат на Огъст. За мен той беше 50 на 50. На моменти ме изненадваше, а в други никак. И това което стана на финала, бих казала че е от тези моменти в които се усъмних че може да направи точно това. Като цяло финала много ми хареса, доволна съм и ме остави в такова настроение че с най-голямо удоволствие да си чакам и другата книга, без да имам усещането че нещо ми липсва или пък е в повече. Разбира се, появиха се някои въпроси, какво ще се случи след всичко в първата книга, но и това време ще дойде.
Ако все пак съм събудила любопитството ви, всичко това което споделих и най-вече за подробности, отново да отбележа, дайте шанс на книгата и ще останете доволни от това което ще прочетете.
Мрачна, изпълнена с чудовища история, музика, интриги, добре описани битки и липса на ненужно дълги обяснения. Приятно изградени персонажи и умерена динамичност на всичко случващо се. Така бих описала накратко "Тази свирепа песен".
"Бащата на Кейт беше прав за това. Ала чудовищата - истинските чудовища - не приличаха на глупавите малки орнаменти по капака. Не, истинските чудовища бяха много по-ужасни."
"- Я полека, хлапенце. Не ни вкарвай под един знаменател с онези глупави твари. Не сме корсаи, които се роят като насекоми. Не сме малчаи, които се хранят като зверове. Синаите за приносители на справедливост. Сънаите се грижат за реда. Те са...
- Самодоволни и склонни да говорят в трето лице? - прекъсна го Огъст, преди да успее да си прехапе езика."
"- Аз съм сънаи. Аз сьм светият огън. И ако се наложи да изгоря целия свят, за да го пречистя, така да бъде!"
"А Огъст не беше човек.
Не бе създаден от плът и кост, не бе създаден и от звездна светлина.
Беше сътворен от мрак.
Лио се оказа прав за едно - време беше братленцето му да се приеме такъв, какъвто е.
И да прегърне същността си."
НИКОЙ НЕ Е В БЕЗОПАСНОСТ В ТОЗИ ВОЙНСТВАЩ ГРАД НА ЧУДОВИЩА!
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Коментари
Публикуване на коментар