"Гласът на любовта" от Мия Шеридан

                                      Здравейте, приятели!


                        Издателство: Ибис
                        Цена: 14.90лв.



Благодаря на издателство ИБИС за предоставеното копие!

--- --- --- --- ---

     АНОТАЦИЯ:

огато Бри Прескот пристига в идиличния малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....

„Гласът на любовта“ е историята на жена, окована от спомена за една ужасна нощ, и за мъж, чиято любов е ключът към свободата й. Разказ за един разяждан от мъка мъж, загубил гласа си при ужасен инцидент, и жена, която му помага да открие своя глас.

--- --- --- --- ---


    В "Гласът на любовта" ще се запознаем с Бри Прескот и Арчър Хейл, две изстрадали души които ще се намерят съвсем случайно и ще разберат че колкото различни, то и толкова еднакви са всъщност.
Бри е на 20г. а Арчър на 23г. и все пак  разбират че не им е било лесно, и двамата имат стари травми които са разбили настоящият им живот.

 ✪ След инцидент с бащата на Бри, тя решава да замине от Охайо и отива в малкото градче на име Пелион, заедно с нейното малко кученце Фийби. Когато отива там, тя същност намира нови приятели, които в последствие ще и помогнат с трудностите и настаняването й там. Ще срещне и бъдещата й най-голяма любов на живота си, Арчър.

 ✪ Арчър се е превърнал в отшелник от много години, живее сам и не иска да бъде забелязван от никого, разбира се за всичко това е виновен неговият баща, който е биел майка му, когато Хейл е бил още седем годишен. Баща му е бил пияница, наранявал е майка му, а тя е била влюбена в брат му, докато един ден тя просто вече не може да понесе повече и решава да избягат с малкият си син, тогава се случва нещо което ни среща в наши дни с отшелника Арчър.

Така, повече няма да споменавам нищо за сюжета, ще оставя това удоволствие на вас.

 Това е история за истинската любов, втория шанс в живота и доверието. Леко съм раздвоена с мнението си за тази книга. Главният замисъл за самата история много ми допада, и двамата ни главни герои имат рани от миналото, което им е повлияло в настоящето, всеки от двамата се опитва да се справи с душевните си рани, по-някакъв начин или пък в случаят на Арчър, физическа рана за него е че след тази прословута катастрофа, той вече не може да говори, но може да чува какво говорят другите и  използва мимическият език. Това за мен беше много интересно и различно, определено ми попадна и още по-сладкото беше че Бри, също знаеше този език, защото баща й е бил глух и това е бил начинът им на комуникация. Не ми се случва много често да харесам в случая и двамата главни герои, винаги има по-нещо което ме дразни в тях или просто не ми допадат, но тук се влюбих и привързах към Бри и Арчър още от самото начало, до средата на книгата вече ги чувствах като мои приятели, да знам че може да звучи странно, но това е самата истина.
И сега идва това което не ми хареса, и в двамата имаше прекалено много болка, страхове и не изказани думи. Намериха се един друг, в стечение на времето малко по-малко се научиха да се доверяват един на друг и да разговарят за най-големите си болки и кошмари, нооо... не мисля че трябваше едно 80% след разговорите да се стига винаги до едно и също, а именно до леглото. Да, в една връзка и това е важно, но тук, това беше почти винаги, а аз съм на мнение че една истинска връзка между двама човека не се свежда и не трябва да се свежда само до леглото.  Авторката е изградила една прекрасна връзка между двама човека, плътска и духовна, но първата преобладаваше, а в някои ситуации беше твърде ненужна и всъщност според мен разваляше момента. Заради това, дадох на книгата 4 ✩ в Goodreads.

И последно, но също така много важно е корицата, по-принцип не харесвам на корица да има изобразени хора, поради простата причина че никога не си съвпадат с тези от историята на автора и развалят всичко. Но разбира се за всичко си има първи път и мога да ви кажа че и двамата напълно си съвпадат, както авторката ги е описала, особенно Арчър. Също така на самата корица е изобразен един момент от историята, което е още един плюс към крайната ми оценка. Не знам как стоят нещата при вас, но на мен винаги ми става хубаво когато корицата има връзка с историята, а не е сложено нещо просто защото трябва да има корица. Самото издание е прекрасно, имаме си и тематичният за издателство Ибис, книгоразделител.




      "Може би, когато ставаше дума за болка и отговорност за нашите постъпки, нямаше 
      правилно или грешно, нито черно и бяло, а само хиляди нюанси на сивото." 


      "Той се засмя, гърдите му се тресяха от мълчалив кикот. За един миг отчаяно закопнях
      да чуя този смях - можех да се обзаложа, че беше дълбок и гърлен - наистина красив 
      звук. Но тутакси пропъдих мисълта. Исках го такъв, какъвто беше. Никога нямаше да 
      чуя смеха му, но това нямаше значение. Имах сърцето му, мислите, самия него. А това 
     беше повече от достатъчно. Всъщност беше всичко." 

--- --- --- --- ---


                              Благодаря Ви, за отделеното време!!!